Разложки запески

Патриархалните традиции и начина на обличане

Навремето всяко село имало свои модели на облекла, празнични носии и начин на обличане. Когато в селото идавала булка от друго населено място, тя приемала маниера на обличане на новото място. Така е било в патриархалния свят на българите и векове наред са се обличали по начина по който са се обличали предците им, без да се добавя или променя нещо.

Защото съставните части на носията, начините на украса, на носене на дрехите, на намотаване на пояса, начина на забраждане, дрехите които носят младите и старите, накитите и обуването – всичко свързано с облеклото има дълбоко закодиран смисъл и вярвания.

Когато в началото на ХХ в., британския журналист Хенри Ноел Брейлсфърд посещава Македония, той отбелязва: „… облечени са в носии, които едва ли са претърпели някакво изменение, откак първите славяни са нашествували Балканите… Всяко село бродира по свой начин красивата дреха и от червената или черната бродерия може да научите все, що е нужно да знаете за тази, която я носи. Можете и да познаете от кое село е тя. Тя се е облекла както са се обличали майка й и бабите й през цели поколения и нейната вярност към традицията прогласява, че тя никога не е искала новост или нововъведение, нито въставала против благоприличието и еднообразието на нейната участ…Човек не иска да вярва, че това са хора от днешно време и ходи между тях  като през алеи на божества и мумии в некой голем музей…”(Брейлсфорд „МАКЕДОНИЯ-Нейните народи и тяхното бъдеще). 

Благодарение на този патриархален порядък и вярност към традициите до нас са достигнали автентичните облекла на нашите предци, а изследователи, етнографи и журналисти успяват да издирят, подредят и обяснят.

В днешно време с един поглед можем да определим от коя географска област е всяка носия и безпрогрешно да определим характерната елховска, родопска или северняшка носия например.

Разложки запески

Наскоро бях в историческия музей в град Разлог с интерес да науча повече за разложката носия и запески. ”Запески“ се нарича везмото по ризата на женския разложки костюм. От къде е тази дума, така и не разбрах, но някак ми прилича на записване и закодирано заклинание. Журналистката Бойка Асиова е издирвала и събирала десетилетия разложки запески и сега те мога да се видят в музея. Запеските са характерните орнаменти по женското облекло, които се предават от майка на дъщеря, от баба на внучка стотици години без да променят формата, размера си и цветовете. Сякаш жените от Разлог са закодирали в шевиците магии за здраве, любов, плодородие, както и за „защита“ от неприлични помисли и лоши очи. Всяка шевица има свое наименование, свързана с бита и поминъка на местните: лалета, лулички, здравец, кръстове, портите, пльочи, клещи големи и т.н. Ако промените и един цвят от някоя шевица, това вече не е „запеска“ и не носи защитата за която е предвидеа.

В разговор с уредника на музея, Илия Тантилов той разказва за друг поглед към разложките запески и връзката им с египетските символи.

Запеските винаги са чифт, като на втората запеска цветът на контура на цветето е обратен на пълнежа на първата. Основните цветове са червено и черно. Червеният символизира кръвта, любовта и живота, а черният е неговата противоположност. По малко се вплитат и други цветове – жълто, лилаво, светло- и тъмнокафяво, синьо, джюнджюлиено (пембяно), а за повече красота – и сърма.

Запеските са с различна големина според съответното място на жената в родовата йерархия. Кошуля с най-големите запески се дарява на свекърва, по-пищни са запеските за млада невеста и по-скромни – за девойче. Някои майки мераклийки са везали запесчици и за новородените си момиченца, но кръщелниците задължително са носели ризи със запески. Според традицията момата е приготвяла в чеиза си и везана кошуля за своето погребение.

Шевиците се разполагат в края на ръкава най-често по четири на брой, докато запески с по малък размер 2-3 см. достигат до осем на ръкав. На снимката е празнична разложка гезиа („джизия“) на младо момиче от първите десетилетия на ХХ век

Празнична разложка гезиа („джизия“)
Празнична разложка гезиа („джизия“) от първите десетилетия на ХХ век от Живите български корени https://www.bulgarianroots.bg/post/praznicna-razlojka-djezia

На втората снимка са отново запески от Разлог, но с по-малък размер носещи същите закодирани послания за здраве и защита.

Лятна червена фустанела първите десетилетия на ХХ век от Живите български корени https://www.bulgarianroots.bg/post/chervena-fustanela-bania

Празничната женска носия от Разлог

Празничната женска носия от Разлог, втората половина на ХІХ век. ИМ – Разлог, източник: Календар с народни носии https://www.bulgarianroots.bg/calendari-nosii-2022

Хората от Разлог и до днес пазят ревностно традициите. Пазят и предават с уважение и респект това което техните предшественици са запазили. Разложките запески греят не само в музея, но може да ги видите и на всяко градско събитие. В града казват, че ако на 1 януари не си облечеш носията, не излезеш на улицата за кукерския карнавал „Старчевата“ и хората да те видят, значи си болен или имаш голям проблем

Вашият коментар