Съвсем скоро по btv гледах гостуване на посланикът на Индия Н.Пр. Санджай Рана и неговата съпруга и много се впечатлих от думите му, че между България и Индия има много общи неща.

Едно от тях е мартеницата ???? От него разбрах, че в Индия има много обичан празник Ракши Бандхан.

Ракши Бандхан

Празникът се празнува в деня на пълнолунието на месец шраван (23 юли – 22 август). На този ден има хиндуиски обичай, според който сестрите връзват на ръцете на своите братя усукани бяло-червени и жълто-червени гривни, като целта е сближаването и утвърждаване на свещената връзка между роднини. Празнува се не само в Индия, но и в Непал, Мианмар, Пакистан, Шриланка и други места в региона.

Сестрите връзват на ръцете на своите братя жълто-червени или бяло-червени усукани свещени въженца наречени “Ракха”, които имат задачата да защитят братята от злите сили. Братята от своя страна правят подаръци на своите сестри, като обещават до края на живота си да ги защитават и покровителстват. Интересното в случая е това, че този обичай се извършвал, не само между братя и сестри, а и когато някоя жена искала защита от някой мъж, който можел дори да не бъде от хиндуиската вяра. В буквален превод “Ракши Бандхан” означава “Обвързване за защита”, като основата на обичая е молбата за това по-силният да защити слабия от всякакви злини.

Корените на този празник датират още от 16 век. Една легенда за кралица Рани Карнавати разказва, че при нейното управление е била застрашена от нападение от страна на вражески войски. Кралицата търси помощ от съседния император Хумайун, като му изпраща Ракхи в знак на молбата си. Той се съгласява да ѝ помогне с врага, като изпраща войски и след това събитие двамата са обединени духовно като брат и сестра.

Ракши Бандхан и българската мартеница

Посланникът е прав има още общо и в двете традиции:

празникът е свързан с рода и семейството, грижата и вниманието един към друг, така както при нас мартеницата се подарява с добри думи и пожелания;

Червено-бялата гривна се подарява и между мъже и жени, които не са биологично свързани, но имат дълбока „братско-сестринска“ връзка помежду си. Ние също подаряваме мартеници на всеки, който срещнем на 01 март.
Символиката на цветовете и в двете държави са идентични. Червеният цвят е за здраве и късмет;
Белият цвят за защитна сила; защита срещу беди и всякакво зло;
Амулетите и в Индия и в България са много, много подобни и се носят с радост.

Разгледайте традиционните червено-бели амулети, които се подаряват на празника „Ракши Бандхан“. Намирате прилика между тях и нашите мартеници, нищо че разстоянието между България и Индия е почти 7600 км, 76 часа път с кола, 6 часа и половина със самолет.